ДДС, стоките втора употреба - атрибутът на държавният терор

Какво е ДДС? Държавен рекет или по-точно, Данък за Добитъка в Страната. Самите държави, знаете че са престъпни формации, последна задача на които е да мислят за интереса на хуманоидният добитък, който ги обитава.

ДДС е едно унижение, да плащаш за оковите и надзирателите, касапите си. Някой програмиран от телевизора бастун би казал, че този данък попълва държавният бюджет, оттам осигурява обществените блага като здравеопазване, образование, култура, държавна администрация, спорт, също така чрез него се правят ремонти на пътища, строи се обществена инфраструктура и такива ми ви, врелинекипели.

Това донякъде може да е вярно за някоя уредена държава като Австрия или дори Унгария, но при нас, ДДС отива единствено и само за този който духа и за кюлчета и пачки на управляващата хунта. И ооо, не - всичко това става не само с мълчаливото, а с явното одобрение и насърчаване на Брюксел, който се захранва с отвлечени у нас момичета, трафик на наркотици иоръжия през нашата овча територия.

ДДС съществува за да настрои добитъка един срещу друг и да формира два отбора:

• Овчарски кучета (данъчни, милиционери, агенции, комисии, прокуратура, администрация)
• Овце (бизнес, планктон на заплата, консуматори на боклуци)

ДДС е престъпен държавен рекет, въведен през 1965-ма, първо във Франция, после в Западна Европа... ето официална история на ДДС, от НАП България (BG е корпорация, регистрирана в US).

ДДС в света

Данъкът върху добавената стойност съществува повече от 50 години. В момента се прилага в 136 страни. Навсякъде постъпленията от него възлизат на около една четвърт от всички приходи от данъци.

Периоди от въвеждането на ДДС

Първи период – преди 1965 година
Преди 1965 година само две страни прилагат ДДС. Това са Франция и Бряг на слоновата кост (Кот Д'Ивоар).

Втори период  - 1966 – 1975 година
През следващите години Европейският съюз приема редица важни документи, свързани с ДДС – Първа и Втора директива (1967г.). В резултат на това 11 държави-членки на Европейския съюз въвеждат данъка върху добавената стойност.

Същевременно 10 държави от Южна Америка също въвеждат ДДС (Аржентина – януари 1975 г., Боливия – октомври 1973 г., Бразилия – януари 1967 г., Чили – март 1975 г., Колумбия – януари 1975 г., Коста Рика – януари 1975 г., Еквадор – юли 1970 г., Никарагуа – януари 1975г., Перу – януари 1973г., Уругвай – януари 1968 г.).

Трети период – 1976 – 1985 година
За разлика от пТрети период – 1976 – 1985 годинаредишния период през този процесът на въвеждане на ДДС е по-спокоен. Няма нови европейски страни, които начиляват данъка.
Интересно е, че за първи път африканска държава - Сенегал започва облагането с ДДС (март 1980 г.).

През януари 1977 година Корея става първата азиатска страна, която прилага данъка. Няколко месеца по-късно през юли 1977 година Израел въвежда ДДС-системата. По същото време данъкът се използваприлага вече и на територията на Западния бряг и ивицата Газа.

След няколко години на затишие в началото на 1985 година Турция се присъединява към ДДС-системата.
Шест държави от Северна и Южна Америка се присъединяват към ДДС-системата през този период. Сред тях са Мексико (януари 1980г.), Панама (март 1977 г.), Хондурас (януари 1976 г.), Гватемала (август 1976 г.).

Четвърти период – 1986 - 1995
65 държави въвеждат ДДС през този период. Това е големият бум в международната ДДС-практика. Испания начислява данъка от януари 1986 година, Гърция – от януари 1987 г., Португалия – от януари 1988 г., Кипър – от юли 1992 г., Финландия – от юни 1994 г.,  Малта – от януари 1995.

В началото на 90-те години данъкът е въведен в повечето бивши социалистически страни. Още преди промените от 1 януари 1988 година Унгария въвежда ДДС-системата. Основната ставка е 25 процента, а диференцираната - 15 процента. Използва се и нулева ставка. През януари 1992 г. ДДС е въведено в повечето бивши съветски републики -  Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Армения, Азърбеджан, Грузия, Киргизтан, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан, Естония, Латвия и Литва. На 1 януари 1993 година данъкът се начислява в Чехия и Словакия. От юли същата година ДДС съществува и в Румъния и Полша. В България ДДС се въвежда през 1994 година.

ДДС се прилага вече и в повечето африкански страни – Нигер (януари 1986 г.), Тунис (юли 1988 г.), Кения (януари 1990 г.), Буркина Фасо (януари 1993 г.), Мароко (април 1986 г.), ЮАР (септември 1991 г.) и др.

Девет азиатски държави също приемат ДДС-системата. Япония въвежда данъка през април 1989 година. Китай начислява ДДС от  януари 1994 година. По-дълга е историята на този данък в Тайван (април 1986 г.), Филипините (януари 1988 г.), Тайланд (януари 1992), Ямайка (октомври 1991 г.), Камбоджа (януари 1999 г.), Камерун (януари 1999).
През този период Канада също въвежда ДДС. Данъкът съществува там от януари 1991 година.

Пети период – след 1996
Шест европейски страни приемат през този период ДДС-системата. Повечето от тях са  от бившите републики на Югославия. Хърватия въвежда данъка през януари 1998 година, Македония – през април 2000 година, Словения -  през юли 1999 година. Черна гора начислява ДДС от 2003 година преди данъка да бъде въведен в Сърбия. Сръбското правителство прие ДДС едва в началото на 2005 година.
Шестата европейска държава, която въвежда ДДС в този период е Албания. Данъкът се начислява там от юли 1996 година.

Основно правило - ДДС е свързано с налагането на ограничен държавен суверинитет, финансов и данъчен терор и в крайна сметка, колапс на държавното самоуправление и налагане на марионетъчни правителства, на които е позволено да си пълнят джобовете с този рекет от поверената им популация от добитък.

Прототип на ДДС, въвниква някога в нашите земи, наричани от неграмотен германски охлюв по-късно "Византия", а натам нацистите ни измислят история с робство, иго и други небивалици. Та даже и според лъжливата история, ако и да приемем, че имало терор и робство, идвали са бирници и еничари и са взимали десятък от дедите ви прабългари. А това пра-ДДС в условията на робство е било една десета част (10%), сега е една пета част (20%). Отделно са данъците върху дохода, осигуряване и какво ли не, в крайна сметка, ви взимат половината от всичко.

Колкото до финансиране на образование, здравеопазване, пътища и други уж безплатни блага, всичко се плаща, и то поне двойно, защото петорно се краде. С откраднатото се финансират еничари-престъпници в униформи. Над 90% от милиционери и данъчни са мошеници, престъпници, половината от които работят по поръчки.

Което означава, че чрез ДДС се финансира еничарска мафия, която е държава в държавата, терор и контрол. Забележете с каква маниакалност ви следят пратките по Еконт и други куриерски фирми, отчитат ви всички плащания и разходи... това е мафия, която с всички средства си иска своя дял от робовладелският пай.

Върхът на този терор и безобразие са стоките втора употреба, в частност ще спомена за компютрите втора ръка.

И така, в Дания, която е част от единното ЕС пространство е продаен на корпорация ThinkPad P52 на стойностен еквивалент от 10000 лева. 2500лв, си прибира нацисткото еврогейско правителство, с централа в Брюксел. И дотук би трябвало да се приключи с рекета за дадената машина, с фиксиран номер, БИОС, мак адрес. Да, ама не!

Тази машина се връща от корпоративен лизинг, който я е оскъпил до поне 15000лв., платени са и амортизационни данъци, разходи за заплати на счетоводители.

Какво става обаче? Продобиваме машината на 500-600 евро, плащаме данъци за транспорт, заплати, счетоводители и хоп, предлагаме ThinkPad P52 на 1500-1700лв. Като в тази цена, пак трябва да има ДДС.

Който е учил висше (поне бакалавър), прилагал, творил анализи по счетоводство, финанси и данъчен контрол, се предполага да знае, че основно престъпление на държавната хунта е двойното данъчно облагане. Е, да но то се прилага! Не двойно, а тройно, десеторно, а каскадно до дупка. Куриерските фирми ви следят, с камери, лични карти, телефони, мейли, всичко, каквото и да препродадете, рекет. За да ви муфтят докато не се ваксинирате и не пукнете от миокардит, от рак, или от отчайваща депресия че сте станали импотентен и воните на вкисната риба от стомаха.

Да обсъдим социално-техногенният аспект на лаптопи, таблети... въобще на компютърната техника? Книги няма, само идиоти вярват, че на децата ще им бъде интересно и полезно да четат някакви архаични средства за знания и информация (старите книги вече са жълти, с плесени и са с неактуална информация).

Новите книги са компютрите, те са технологични "книги" за образование, творчество, забавление, игри, комуникация, програмиране, изобразително изкуство, наука, всичко. Овцете бееекат, че трябва да няма ДДС за книги, но защо не и за компютърна техника? Значи за хазарт, наркотици и проституция няма ДДС, но за компютри - има. Нещо много важно, няма нужда се се изсичат дървета за тъпи книги, нито да се ползва киселина и химикали за избелването на дървесната маса.

А екологията? Зелената планета, онова леке Грета? Кучета ги яли тях! Ако и да имаше наистина грижа за природата, тогава употребяваните вещи, които могат да вършат работа, биха не само били освободени от ДДС, но и дотирани, за да не се изхвърлят и замърсяват околната среда (особено с батерии и вредна химия). Всяка покупка на отличен лаптоп, компютър, монитор втора употреба, прави необходимостта от проиводството на нов евтин боклук, с ресурс от 1-2 години, ненужна. Което калулира невероятен екологичен бонус за всичките земни кълбета, които си въобразяваме, че населяваме.

Кога една държава престава да бъде богата и независима? Когато въведе ДДС! ОАЕ въведоха ДДС (едва 5%) през 2018-та, към 2019-та паднаха последните независими бастиони. И се започна тоталният терор с маски, мерки, войни, зарази, кризи, химтрейлс, земетресения.

Има ли ДДС, държавата е робовладелска. Разгледайте ставките за ДДС по света. В процъвтяващите зони за богаташи и пране на парите им, няма ДДС, случайност? Потребителска такса от едва 10% има в Япония, в Кувейт няма ДДС, в Канада е 5%. Най-богатата и теоретично най-свободна и демократична страна в Европа Швейцария, там е и най-нискоро ДДС, 7.7%, също както и в затворената зона Лихтенщайн. Една от най-богатите територии на света е Сингапур, там ДДС е 8%. Световният завод на света и най-богатата като индустрия страна на света е Тайван, там ДДС-то е 5%. Канада е богата страна, с ДДС от 5%. В Куба, Либия, Ирак, Северна Корея, Малдивите, Сирия, Йемен и... САЩ, НЯМА ДДС. Във всички британски колонии където аристократи и престъпници си държат парите, няма ДДС. Което значи, че държавите не стават по-богати с по-високо ДДС, а напротив. Ако проверите историята на ДДС за дадена страна, ще разберете, когато тя започва да деградира и попада в мрежата на финансовият терор.