Пъшкачът, мрънкачът и сделкаджията

Когато някой е никой, съвсем логично е да няма пари и само да се облизва на хубави неща, често вкарвайки се в траги-комична роля и срамно поведение на плужек.

Пъшкачът е вечната жертва, идва пъшка, гледа, опитва се да обезличи стоката. Тъпата му безлична кратуна по този начин се надява, че ще отбие от стоката, но най-често просто отива да изплакне око, да покибичи и да досажда на някой с безмисленото си битие на аутсайдер. Някак си, животът му се осмисля, ако ти загуби времето.

Мрънкачът е едно надграждане на пъшкача. Пъшкачът, поне няма намерение да купува, толкова е отчаян от тъпото си семейство, скапана работа, че му е през мекия за покупки. Мрънкачът е бивш пъшкач, на стимуланти. Идва яростно да мрънка, да търси кусури, за да направи отбив от цената. И е толкова убеден, че някой има нужда от малкото му и жалки пари, че е готов на всичко. Вече и мрънкачи няма, такива които да изкарат истински пари. Педровците си носят дебитна карта с подаянията от жалката си работа в портомнето с купони за Кауфланд.

Сделкаджията е тръгнал на пазарлък, симпятяга е, често е позитвно забавен. В повечето сделкаджии успяваме да се разберем, дали с малък отбив от цената, ако имат добро отношение и уважение, дали с подбор на най-добрата налична бройка. Отлична успеваемост за сделкаджията е, когато той уважава бизнеса, познава какво купува и е фен. Тогава вече със сигурност се урежда с по-добра цена, максиално добра консултация и демонстрация.

Разбирачът. Някога имаше много такива, сега - йок. Или поне при нас не идват, страх ги е. Рабирачите са като радиоактивни частици, щъкат по места с яко неща и се опитват да  се изкарат по-големи експерти от хората там. Хора, които за разлика от пишман разбирача от години предлагат, обслужват, внасят, сервизират техниката. Липсват ми разбирачите, после няколко дни се смеем целия екип, а смехът е здраве.

Краставичарят. С настъпването на поредният период на тотална глобална финансова, социална, институционална, военна, медицинска, всякаква криза, всички аутсайдери яко гълтат водица и бутат масло. Все по-често при нас идват не толкова да купуват, колкото да предлагат нещо си, от което нямаме нужда. Хей, търся добър фаянсаджия, електроженист и трезвен електротехник.

Ще ви споделя няколко добри тактики, стратегии за добра покупка, на добра цена:

• Бъдете позитивен, но не очаквайте невероятна позитивност към непознат, има вероятност преди вас, да са минали няколко идиота, или хората да имат прекалено много работа за излишни ухажвания и празни приказки.
• Културно, усмихнато "Здравейте, хора". Точно и ясно, заявявате какво искате. Споделете кратко и твърдо, защот точно това искате. Ако се изкарате фен, фен ще ви отговори.
• Твърдо заявете че ви трябва нещото, само педалите не са сигурни и са дразнещи. В никакъв случай не казвайте, че нищо не разбирате, всеки търговец презира такива и с нежелание би дал добра техника, стока, на някой който не знае какво взима.
• Споделете, че имате опит с такава, подобна техника, имате познат, който ви е препоръчал.
• Подло и искрено влезте под кожата на търговеца, консултанта. Похвалете магазина му, сайта, материалите, асортимента, персонала. Тогава вече няма как, ще ангажирате 120% от вниманието, старанието на човека отсерща.
• Търговията в която "клинтът винаги имал право" е само по шибаният телевизор, където разпоретени и педерунгели ви лъжат със заучени фрази, които четат по сценарий. В търговията не се търгува толкова със стока и пари, колкото се обменя уважение, чест и човечност.
• Когато си човек, а не клиент, данъкоплатец, избирател или друг вид измет, тогава винаги стигаш до добра сделка и полезно приятелство.

Колкото до тази идиотия на Джеф Безос "Клиентът е царят, а аз съм слугата", само ваксиниран идиот с украински флаг може да се хване на това педерастко лицемерие.

Истинското мото на успелият търговец е "Клиентът е гостът, аз съм кръчмарят, ако гостът не уважава домакина си, шут в гъза и следващият".