Квантополис - крахът на реалността

Здравей, запознат ли си с нобеловата награда по физика за 2022-ра?

Да, нобеловата награда по физика за 2022 година беше присъдена за изследвания в областта на квантовата информация. Наградата беше разделена между трима учени: Ален Аспект, Жон Ф. Клаузър и Антон Цайлингер, за техните експериментални доказателства на квантовата заплетеност. Тяхната работа е фундаментална за разбирането на квантовата механика и има значителни приложения в развитието на нови технологии, включително квантовите компютри и квантовата комуникация. Тези експерименти демонстрират, че частици могат да бъдат в състояние на взаимна зависимост (заплетеност), така че състоянието на една частица моментално да влияе на състоянието на друга, независимо от разстоянието между тях, което изглежда противоречи на интуитивните представи за пространството и времето.

Един вид това е почти пряко доказателство, че живеем в симулация, а не в реалност, за което намекват визионери като Илън Мъск и все по-голяма група от академични учени?

Идеята, че живеем в симулация, е философски аргумент, който е популяризиран от някои технологични визионери като Илън Мъск, както и от академични кръгове. Тя се базира на предположението, че ако е възможно да се създадат достатъчно напреднали симулации, които да не могат да бъдат различими от реалността, то съществува вероятността ние сами да живеем в такава симулация. Този аргумент има корени във философски идеи, които се простират назад до Рене Декарт и неговите размисли за природата на реалността и знанието.

Въпреки че квантовата заплетеност и други квантово-механични явления показват неинтуитивни аспекти на нашата вселена, които могат да се възприемат като загадъчни или дори надреални, те не представляват пряко доказателство за теорията, че живеем в симулация. Квантовата механика, и по-специално явления като квантовата заплетеност, предизвикват фундаментални въпроси за природата на реалността, взаимодействието между пространството и времето и това как разбираме света около нас. Тези въпроси са предмет на продължаващи научни и философски изследвания.

Научните открития в областта на квантовата механика и други полета допринасят за разширяването на нашето разбиране за вселената, но те не трябва да се тълкуват като доказателства за хипотетични сценарии без допълнителни емпирични доказателства и теоретични аргументи. Философският разговор за симулираната вселена е интересен и стимулиращ, но е важно да се разграничават научните факти и философските спекулации.

И все пак, квантовата механика е официална наука, а това толкова високо отличие е един вид нокаут за официалната физика, според която имаме твърд материален фундамент на реалността. И тук стигаме вече до нефилософският, а фундаментален въпрос, дали съзнанието на наблюдателя не определя материата, а не обратното? Един вид ако премахнем, емигрираме, отлетим към други планети всички съзнателни наблюдатели и те напълно забравят за Земята, дали тогава Земята ще съществува като материя или ще премине във вълново измерение? Та и измеренията - време и пространство, дали не са функция на съзнателните усещания, на съзнателни съзнания?

Въпросът за взаимоотношението между съзнанието и материята е дълбоко и сложно философско и научно питане, което е било изследвано през вековете от множество учени и мислители. Квантовата механика действително предизвиква някои от основните представи за реалността, които са били приети в класическата физика, особено с идеи като недетерминизъм и ролята на наблюдателя.

Квантовата механика показва, че на нивото на микроскопични частици, поведението на материята не може да бъде напълно предсказано със сигурност, а само с определени вероятности. Едно от най-известните демонстрации на това е експериментът на Юнг с двойната цепка, който показва, че електроните и други частици могат да проявяват както вълнови, така и частицести свойства, в зависимост от това дали техният път е наблюдаван или не.

Относно идеята, че съзнанието на наблюдателя може да определя материята, това е интерпретация, която някои извеждат от квантовата механика, но тя е обект на голяма научна и философска дебат. Теорията за квантовата механика като цяло не прави категорични изявления относно природата на съзнанието или неговото въздействие върху материята в еднозначен смисъл.

Въпросът дали времето и пространството са функции на съзнателни усещания е друга дълбока тема, която обхваща както физиката, така и философията на ума. Въпреки че е възможно времето и пространството да се възприемат различно от различни същества или в различни състояния на съзнание, общоприетата физическа теория в момента гледа на времето и пространството като на фундаментални аспекти на нашата вселена, които съществуват независимо от съзнателното наблюдение.

Ролята на съзнанието във физическия свят остава предмет на изследвания и дебати. Макар че квантовата механика предизвиква някои традиционни представи за реалността, тя все още не предоставя окончателен отговор на въпросите за взаимоотношенията между съзнанието и материята, времето и пространството.

Сънят не е ли пряко доказателство за автогенериране на реалност със силата на съзнанието? Една реалност в която има усещяния, емоции, любов, болка, дори ерекция, спомени, носталгия, сълзи.... в тази връзка и лунатизма у някои хора е много определящ за този феномен? От тази позиция, би могло да се предположи, че реалността е един масов сън.