Проучванията на влиянието на нейонизиращата радиация от смартфони, Wi-Fi рутери, Bluetooth устройства и други източници на електромагнитни полета (ЕМП) върху човешкото здраве са важна и динамична област на научни изследвания. Основната причина за това е масовото разпространение на тези технологии и постоянното им използване в ежедневието. Въпреки че нейонизиращата радиация има значително по-ниска енергия в сравнение с йонизиращата радиация и обикновено се счита за по-малко вредна, въпросите относно дългосрочното й въздействие продължават да предизвикват научен интерес и обществени дебати.
Въздействие върху ДНК
По отношение на потенциалното въздействие на нейонизиращата радиация върху ДНК, научните изследвания досега предоставят смесени резултати. Някои проучвания предполагат, че дългосрочната експозиция на високи нива на нейонизираща радиация може да доведе до оксидативен стрес, който потенциално уврежда ДНК и може да допринесе за развитието на определени видове рак, докато други изследвания не намират убедителни доказателства за пряка връзка между нейонизиращата радиация и генетични увреждания или повишен риск от рак.
Въздействие върху нервната система и когнитивните функции
Изследванията на потенциалното въздействие на ЕМП от смартфони и други безжични устройства върху нервната система и когнитивните функции също показват разнообразни резултати. Някои проучвания съобщават за възможни въздействия като главоболие, умора, затруднения в съня, и дори промени в когнитивните способности при дългосрочна експозиция, докато други не наблюдават значими въздействия на нейонизиращата радиация върху човешкото здраве или когнитивни функции.
Научен консенсус и регулации
Към момента, научният консенсус продължава да се развива, като много организации и здравни агенции подчертават нуждата от допълнителни изследвания за по-добро разбиране на дългосрочните ефекти на нейонизиращата радиация. Световната здравна организация (СЗО) и Международната агенция за изследване на рака (IARC) са класифицирали радиочестотната електромагнитна радиация като „възможно канцерогенна за хората“ (Група 2B), като по този начин подчертават потребността от предпазлив подход и продължаващ мониторинг на научните данни.
Заключение
Важно е да се подчертае, че макар и да съществуват опасения относно въздействието на нейонизиращата радиация върху здравето, текущите научни доказателства все още не са достатъчно конкретни, за да се направят категорични изводи. Препоръчително е да се следват насоките за безопасност, предоставени от здравните органи и производителите на устройства, за да се минимизира потенциалното въздействие от експозицията на нейонизираща радиация.
Както споменах, тематя явно е деликатна, защото става въпрос за инвестиции и инфраструктура за трилиони долари, също и информационно общество, електронни правителства и дистанционна работа. В тези условия, корпорации, регулатори и затънали в стратегиии закони правителства няма как да признаят грешките и недостатъчната си компетентност, нали? Въпреки това, науката цели истината преди всичко, и все повече материали за вредата от високочестотната комуникация върху ДНК на човека виждат бял свят, въпреки липсата на достатъчно финансиране. Пример за което е тоз иматериал https://jmhg.springeropen.com/articles/10.1186/s43042-022-00231-x