Няма добавени продукти!
Разказ за "ПРОСТ" Терминала
На площада в града, където сградите бяха изградени от нулите и единиците на кода на модерността и удобството, стоеше, нов, лъскав, голям терминал - наречен "ПРОСТ". Хората се опитваха да плащат през него, но вместо да приема безконтактни карти и дигитални портфейли, той приемаше само монети и банкноти. Така, в епохата на "умната" технология, това място беше истинско чудо. Около "ПРОСТ" теминала нямаше нито обхват, нито интернет, нито дори GPS.
Младежите минаха край "ПРОСТ" Терминала, опитвайки се безуспешно да го активират с махания на техните СМАРТ часовници. Лицата им изразяваха смесица от раздразнение и смущение.
Възрастна жена жена опита да вкара банкнота, но изглеждаше, че е забравила как. След няколко безуспешни опита, тя се отказа и се насочи към следващата "умна" каса, която също не приемаше нейната карта.
Около терминала се събра група хора, които обсъждаха как да го активират. Един от тях извади стар ключ от джоба си и опита да го вкара някъде по терминала. Друг опита да прочете инструкциите, но изглеждаше, че никой вече не разбираше текст, написан без емотикони.
И така, в центъра на модерния град, ПРОСТ терминалът стоеше като символ на времето, когато хората разчитаха на своите ръце и мозъци, а не на устройства. Той беше напомняне, че преди всяко действие беше просто - без нотификации, вибрации и бипове. Напомняне, че преди хората общуваха лице в лице, а не през екрани.
Накрая, един старец се приближи към терминала, извади няколко монети от джоба си и ги вкара. Машина започна да пеширка и изхвърли билет. Старецът се усмихна и отмина.
ПРОСТ терминалът може да е изглеждал изоставен и безполезен за повечето, но за някои той беше символ на времето, когато животът беше по-прост и истински. Напомняне, че технологията е само инструмент и че истинските стойности винаги остават в сърцата и умовете на хората.