Няма добавени продукти!
За нищо, никъде, не само у нас, навсякъде.
Вече няма хиляда момчета в Студентски град да ти преинсталират и настроят компютъра, един няма.
В големи германски магазини няма персонал, или са някакви мигранти, с които нищо се не разбираш.
Тегаво е с транспорт, с всичко.
Ремонт на къща - мисия невъзможна.
И да има всякакви, които твърдят че всичко могат, че даже си и вярват, после ти обясняват, че и по-зле можело.
Няма шофьори за автобуси, пилоти за самолети, готвачи.
Няма филми, няма игри, няма нова музика.
И по-зле ще става, вижте подрастващите, вижте само коментарите на младите тук, пращат линове в несвяст и си мислят че с пари можело да купят нещо, да наемат някой.
Защо е така, и дали?
***
А ето как ми го редактира ChatGPT 4:
Липсват хора във всеки аспект на живота, не само у нас, но и по целия свят.
В Студентски град вече не можеш да намериш младеж да ти преинсталира и настрои компютъра.
В големите германски магазини или няма персонал, или работят мигранти, с които комуникацията е затруднена.
Съществуват проблеми с транспорта и с различни услуги.
Да ремонтираш къща се е превърнало в невъзможна задача.
Много хора обещават, че могат да свършат всичко, а след това откриват причини защо резултатът не е перфектен.
Липсват шофьори за автобуси, пилоти и готвачи.
Няма нови филми, игри или музика.
И тенденцията изглежда ще продължи. Погледнете младото поколение – много от тях използват интернет без разбирания и считат, че парите могат да решат всичко.
Въпросът е: Защо е така и дали наистина е така?
***
Ghat GPT в стихотворна форма:
Във света далечен, широк,
Хора няма, където и да погледнеш.
В Студентски град вече блок
Няма, кой да настрои твоят ленш.
Големите магазини днес,
Или празни, или мигрантите властват.
С транспорта е тежък стрес,
Всяка услуга е в неволя и сластта свят.
Къща искаш да ремонтираш?
Задача, като скалата на Сизиф тъпчеш.
Мнозина обещават без да мигнат,
А после? „По-зле беше“ те учат.
Шофьори, пилоти – няма, готвачите липсват.
Филми, игри, музика – тишина сред пустинята.
Младежите? С интернет блудстват,
Считат, че пари решават дори съдбата.
Въпросът остава в ефира висящ:
Защо е така светът и къде е краящ?
***
Като кънти песен на английски:
Verse 1:
In a world that's wide and vast,
People are missing, memories of the past.
In a student town where dreams once flew,
No one left to fix a computer or two.
Chorus:
Big stores empty, or filled with strangers' faces,
Language barriers, we're lost in unfamiliar places.
Transportation's a mess, everything's going astray,
Oh, why does it feel like the good old days faded away?
Verse 2:
Wanna fix up your house, give it some charm?
Feels like pushing a boulder, arm in arm.
Promises made under the sun so high,
Only to hear, "Could've been worse, oh my."
Bridge:
Bus drivers, pilots, cooks are all gone,
Movies, games, music; the silence drags on.
The youth, lost in the web, thinking money's the cure,
But can it really buy a world that's pure?
Chorus:
Big stores empty, or filled with strangers' faces,
Language barriers, we're lost in unfamiliar places.
Transportation's a mess, everything's going astray,
Oh, why does it feel like the good old days faded away?
Outro:
In this changing world, one question remains,
Why's it like this, and what are the gains?
Strumming my guitar, singing my plea,
Hoping for a world where we're all truly free.
***
А сега като песен на Висоцки, на руски език:
Припев:
В мире широком и просторном,
Люди исчезли, словно тень.
В городе студентов, где когда-то снова полны,
Компьютеров мастеров теперь не найти вдоль и поперёк.
Куплет 1:
Большие магазины пусты, или полны незнакомцами.
Языковые преграды, потерянный мир, в котором мы живем.
Транспорт в беде, всё идет не так,
О, почему всё хорошее в прошлом исчезло без следа?
Куплет 2:
Хочешь починить дом, придать ему обаяние?
Это как толкать глыбу, стараясь не упасть.
Обещания даны под ярким солнцем,
Только чтобы услышать: "Могло бы быть и хуже, верь мне".
Мост:
Водителей автобусов нет, пилоты исчезли,
Фильмы, игры, музыка; в мире царит тишина.
Молодежь заблудилась в интернете, думая, что деньги — это лекарство,
Но могут ли они действительно купить чистый мир для нас?
Припев:
В мире широком и просторном,
Люди исчезли, словно тень.
В городе студентов, где когда-то снова полны,
Компьютеров мастеров теперь не найти вдоль и поперёк.
Окончание:
В этом меняющемся мире остается один вопрос,
Почему так происходит, и что ждет нас впереди?
Играя на гитаре, пою о своем горе,
Надеясь на мир, где мы все действительно свободны.
***
Не ми хареса Висоцки, поисках вариант с повече сарказъм и горчивина:
Припев:
В мире широком и громадном,
Люди исчезли, как сонный призрак.
В учебном городе, где всё было в руках,
Теперь даже компьютер не на что заменить - какая фарс!
Куплет 1:
Магазины как пустые сундуки, или с заполненными чужаками.
С ними говорить - будто в стену молить.
Транспорт стоит, всё забыто и заброшено.
О, мир, где твои старые добрые дни?
Куплет 2:
Ремонт дома? Ха! Больше шансов встретить единорога.
Обещания? Да, словно ветер - свистят мимо ушей.
И когда всё идет наперекосяк,
Всегда найдется тот, кто скажет: "Так, это ещё цветочки!"
Мост:
А где те водители, пилоты? Куда улетели?
Кино, музыка, игры – всё как будто замерло.
Молодёжь? Они в виртуальном мире тонут,
Думая, что деньги – панацея, но жизнь учит иначе.
Припев:
В мире широком и громадном,
Люди исчезли, как сонный призрак.
В учебном городе, где всё было в руках,
Теперь даже компьютер не на что заменить - какая фарс!
Окончание:
Всё меняется, но одно остается без ответа,
Почему мир так безжалостен, и когда придет конец этой комедии?
Играя на гитаре, пою, смеясь над всем этим бредом,
В надежде, что в конце концов мир станет чуточку добрее.
***
Благодаря за аплодисментите ;)