Програмирането и творческото начало

Програма! Е един вид планиране на бъдещето. Ако планираш бъднините си, с това идва и щастието. 

За да има бъдеще, бъднини, щастие, необходимо е творческо планиране, чудна реализация, иначе си е хуйня като по книги, телевизори и пеетични помии, където други са си програмирали бъдещето, а не ти, аутсайдерино.

Когато говорим за програмисти, такива няма. Има разни костюмирани педалчета, които за паричките на ЦРУ и други служби на глобалистите, не само гъза си ще дадат, но и свирки ще правят. 

Програмистът трябва да е човек с нестандартно мислене. Нещо като старите разработчици на компютърни игри. Нови компютърни игри няма, защото няма програмисти, има само жалки имитатори, кибици и връзкари. 

Светът би бил едно прекрасно място, ако политици, учени, математици, физици, визионери, население биха реализирали, след планиране, нестандартни проекти за чиста природа, домове, музика, коли, цепелини. 

Но кой е с нестандартно мислене? Кретените, които надянаха маски ли? Идиотите, вярващи на глупостите по телевизора, в учебника, книжката, жалката си библия? 

Навред е пълно с консуматори на чужди, на педалски планове. Планове за цифровизация, планове за глобална газова камера, планове за контрол на разума и ДНК чрез технологии, химия, храна, "демокрация", "войни за справедливост". 

Нима ви се живее по шибани чужди планове? Или сте малоумници, които няма как да имат свои планове, каквито са 95% от цялата хуманоидна популация на привидно еволюирали маймуни?

Без човешки планове, неминуемо идват други планове. От други раси, интелекти. Които са интересни за тях си. Като малки трепали ли сте мухи, жаби, птички? Вероятно ви е било интересно. И на тези които ни избиват им е интересно.