Крахът на консумацията като функция на липса на вяра в бъдещето

Това, което се случва сега, никога не е било преди. Или поне жив човек не помни такива времена. 

Потреблението се сви до първични нужди като храна, алкохол, къчми и тяхните производни, ходене в тъп хотел или спа, на запой или за "разнообразие". 

Дори най-големите идиоти са наясно, че всичко, което ни предлагат е боклук и че всеки у дома си има излишни запаси от винтоверти, компютри, телевизор, прахосмукачка, велосипед и т.н. Няма нужда от автомобили, от нищо. 

От друга страна, вече сме в тъмната страна. Страната на депресията, липсата на смисъл. Нима има нужда от скъпа работна станция за работа? След като работата няма перспектива, малцина вярват дори, че след 3-5 години ще има свят, в този му вид като сега. 

За да има потребление, трябва да има перспектива за бъдещето, поне малко вяра. След всичката хуйня с маски и сертификати, само някой луд варвя, че ще се върне старото нормално. Само луд още вярва в демокрация, съдебна система, наука, политици и опозиция, религия или логика.