USB 3.1 Type-C Male to Micro USB 2.0 Adapter

Едно от главните предназначения на компютъра, предвид милионите му потребители са игрите. Най-популярните 3D игри винаги са били шутърите от първо лице и ралитата като Doom, Quake, Serious Sam, Far Cry, Call Of Duty, Crysis, Need for Speed и мн. други. Основен проблем при игра от първо лице е ограниченото зрително поле и липсата на периферно зрение. Тоест играещият в прекия смисъл на израза се чувства като “кон с капаци”.

Ако не вярвате, поставете дланите си странично от очите (като “конски капаци”) и погледнете монитора, който влиза точно в това ограничено зрително поле. Производителите на игри се опитаха да решат този проблем и да разширят зрителното поле чрез въвеждане на шутъри от трето лице като Dead Space, Prince of Persia и Resident Evil. Лично на мен, както и на много други геймъри този подход за организация на геймплея ми се струва доста неестествен и пречещ за пълноценно вживяване в атмосферата на играта. Увеличаването на зрителното поле става или чрез по-голям монитор, или чрез много-мониторна конфигурация. Изработката на специализиран игрови монитор за периферно зрение (със съответната извивка) явно е нерентабилно, предвид изключително ограничения кръг потребители, които биха закупили подобна техника.

Остава варианта с един централен и два периферни монитора. Захранването на подобна конфигурация се ограничава обаче от хардуерните възможности на видеокартата. Само допреди няколко години нямаше хардуер, който да поддържа изкарване на видеосигнал за три монитора. Единственото изключение професионалната видеокарта Matrox Parhelia, всъщност бе предназначена за професионална работа, а не за игри. Не, че това ни спря да демонстрираме няколко игри на тази първа видеокарта за три монитора, която имаше за времето си и завидна 3D производителност:

Достъпен, но много капризен за настройка начин е и стартиране на игри на три монитора чрез използване на изхода на вградената или свързаната чрез SLI или CrossFire втора видеокарта и софтуера SoftTH:

За да не се повтаряме в тази статия с предишни материали, ще ви насочим към следните по-ранни наши публикации:

• Игри на три монитора - Triple Display? Crysis, Dead Space и Burnout Paradise;
• Matrox Parhelia AGP - игри на три монитора.

Първата графична технология за игри (а и друга десктоп работа) на три (и повече) монитора, която е достатъчно производителна и лесна за конфигуриране е ATI Eyefinity. ATI Eyefinity – история Историята на ATI Eyefinity започва с появата на Radeon Evergreen (R800) – кодово име на новата някога архитектура на ATI/AMD. В тази серия влизат различни графични ядра, които също си имат прякори (кодови имена) – Cypress, Juniper, Redwood и Cedar.

Любовта към кодови наименования и ефектния маркетинг стига своя апогей, когато новата технология ATI Eyefinity е представена за първи път на 10-ти септември 2009-та година на борда на американския самолетоносач USS Hornet (CV-12).

Истината обаче е следната - новите видеокарти на ATI/AMD имат шест вградени TMDS трансмитера, тоест възможност за извод на до шест екрана. Въпреки това обаче, тези видеокарти имат само два вградени генератора на честота (както и при по-старите поколения графични карти). Това ограничава извода на изображение през DVI, VGA или HDMI до два броя. И тук в помощ на графични ядра идва новият стандарт DisplayPort (DP), който няма нужда от генератор на честота и към него могат да се включат още монитори (които имат DP).

Пълният текст на ревюто и реални снимки на преходника можете можете да видите тук.