Истината за RGB LED

RGB LED е добър опит за очовечаване на синтетичната светлина от масовите WLED и връщане на цветовото пространство и приличната светлина от CCFL.

RGB LED е опит да се достигне Adobe RGB обхвата, който имаха високият клас монитори с Wide Gamut CCFL. Доколко този опит е добър и с цената на какво?

В основата на тази иновация е комбинирането на триади от Red-Green-Blue (RGB) диоди (LED). Тази комбинация теоретично би трябвало да запълни "ямите" в спектъра и CRI (Ra) - индексът на цветопредаване, които имат стандартните LED. Доколко успешен на практика е този опит?

Лично мое мнение още от първи опит с тест на RGB LED бе, че нещо не е наред:

• наблюдавах цветово изместване, което се състои във виждане на триадите при бързо движение на погледа;
• много "напомпани" цветове без меки нюанси. 

Никога не са ми харесвали, но не можех да покажа защо. Гледал съм RGB LED на монитори  DELL, лаптопи Alienware, DELL Precision, HP Elitebook, Lenovo Thinkpad с RGB LED. Все нещо в тях не бе същото като в добрия стар CCFL. Вече съм въоръжен с чудесният уред на Seconic и мога да дам ясен и нагледен отговор на нередностите.

Вижте главната снимка на материала. Това е аналитична характеристика на професионалният японски уред Seconic C-700 от HP EliteBook 8540w. Показаната спектрограма е трагична. Не е за вярване, че такъв дисплей е наречен DreamColor. Истинско безумие е така да се освети 10-битов (над 1млрд. цвята) P-IPS дисплей.

Ясно се вижда, че цвят има едва в областта  450-650nm, което е доста под видимата 380-800nm светлина. Явно каквито и светодиоди да правят, добър червен цвят няма как да дочакаме. В интерес на истината колориметрите показват прелестни обхват и цветове (вж. по-долу). Но тук виждам общата картинка и тя никак не е добра откъм реална светлина, която излъчва дисплея.

Учудващо нисък (48) е показателят индекс на цветопредаване (CRI или Ra). Толкова ниска стойност е необичайна за зрението и деформира възприятията ни.

 

Странно, но един добър WLED дисплей като показаният по-горе има къде по-приемлива картина. Няма ги високите интензитети в синята, зелената и оранжевите зони, които в началото ни възхищават от шареност, но като цяло всичко е далеч по-балансирано. CRI пък е на много по-добро ниво, цели 80 пункта.

 

RGB LED дисплеят има много агресивен ШИМ с ниска честота от едва 400Hz. Това е жестоко мъчение за зрението. WLED дисплеите специално от тази серия на HP Elitebook или нямат ШИМ или той е на 1700-1800MHz.

 

Виждате, че целта на производителя е постигната. Дисплеят наистина има цветови обхват, покриващ AdobeRGB. Което означава, че има добър червен цвят и впечатляващ зелен. Но от всички наши експерименти се оказва, че истината е друга. Този дисплей не става! Деформира картината и дразни зрението.

 

Ето какво се опитват да достигнат новите дисплей. Широкообхватните CCFL класики остават ненадминати и няма как да бъдат надминати от синтетични източници нa светлина, каквито са LED.

А ето как ме гледаше моята счетоводителка по време на тези тестове... мислейки ме за луд.

Извод. Жените не вярват на инструменти и методики, а избират емоционално машината според дизайн и марка. Избират от сърце, а не от мозък.

А вие с коя част на тялото си избирате дисплей?